Винаги съм искала да отида в Дивият запад. Не само заради смелите грийнхорни, които едва слезли от кораба, неподготвени потеглят към прерията, за да украсят със скалпа си колана на някой чероки с афинитет към късите прически, а просто, защото обичам приключенията.
Какво по-голямо приключение от това да си опъна хамака между две борчета нейде из Скалистите планини и да чета Карл Май и Майн Рид, докато някой снажен и смел трапер ловува мечки гризли, за да ми приготви вечеря. Разбира се, ако изгладнея, а той все още се мотка, ще трябва да се самонахока и по най-бързия възможен начин да отскочи до съседното ранчо, за да ми открадне две-три охранени гъски, които да приготви по китайска рецепта. Естествено винаги има и трети вариант, при който, като начинаещ мазохист, доброволно да си понесе наказанието - шляпане с траперски колан на голо.
Не разбирам защо всички обикновено избират последното?
:)))
